Празник на Габрово - снимки от моята любителска камера

Месец май, както всяка година ще мине под знака на празника на Габрово и ежегодният Габровски карнавал. Карнавалът тази година ще е под мотото: „Няма време...”
Празниците тази година ще започнат с Международният фестивал на комедийния спектакъл, който ще се проведе от 11 до 20 май в Драматичен театър „Рачо Стоянов”.
На 11 май, на площад „Възраждане” ще бъде открит Пиволенд Габрово 2011, съпроводен с множество концерти.
Националният карнавал-ревю и конкурс за красота на живи котки, ще бъде открит на 14 май в спортна зала „Орловец”.
Походът-възстановка „По пътя на Рачо Ковача”, проведен за първи път миналата година, ще се проведе на 15 май. Преходът ще започне в 8 часа от АИР „Боженци” и ще завърши на площад „Възраждане”.
На 19 май, от 18.00 ч. ще бъде открита изложба на габровските художници, посветена на празника на града. В художествена галерия „Христо Цокев”, Община Габрово ще връчи своята награда.
21 МАЙ ДЕН НА ГАБРОВО
Програма:
8.00 ч. Молебен за благополучието на Габрово - Храм „Успение на Св. Богородица”
8.45 ч. Издигане знамето на града - площад „Възраждане”
9.00 ч. Тържествена сесия на Общински съвет - Ритуална зала на Община Габрово
10.30 ч. Национален детски фестивал „Смехоранчета” - Дом на културата “Емануил Манолов”
10.30 ч. Празнична суматоха - пред Музей „Дома на хумора и сатирата”
11.00 ч. ХХ Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата
- Откриване на изложбите от конкурсните раздели: карикатура, графика и рисунка, живопис, скулптура, фотография, плакат
- Самостоятелна изложба живопис на Аджим Сулай (Италия) – лауреат на Голямата награда „Златният Езоп” от XIX Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата – Габрово 2009
- „Сътворено от журито” – сборна изложба на членовете на международното жури на XX-то Международно биенале
Музей “Дом на хумора и сатирата”
14.00 ч. Детски мини карнавал - пред МОЛ Габрово
14.00 ч. Парад на духовите оркестри - улица „Радецка”
18.00 ч. Карнавално шествие - Централна градска част
20.00 ч. Празничен концерт - площад „Възраждане”

Честит Гергьовден!

Гергьовден е денят, в който се чества Свети Георги Победоносец. Свети Георги е един от най-почитаните светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва.
Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра.
На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.
Това е един от най-празнуваните дни в страната. Отбелязва се като имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Габриела и др. Традиционно ястие на този празник е приготвянето на цяло агне, което вероятно е свързано със езическите жертвени ритуали дошли от Славянската религия. Съществува легенда за обреден ритуал, че на Гергьовден агнето се коли до бяла стена на къща или друга стопанска постройка. Кръвта, която блика от прерязаното гърло на агнето по правило облива стената. По петната, които остават се гадае каква ще бъде годината - добра и плодородна или бедна. Друг ритуал повелява, кръвта на закланото гергьовско агне да се поръси по земята, за да носи плодородие. Като цяло празникът се свързва с началото на лятното полугодие, скотовъдната дейност и плодородието. Смята се, че на Гергьовден дъждът е плодороден и целебен.
Народът разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден. От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите договори.
6 май е обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на овчаря.
Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден за храброст - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.
През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, която е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.

Mistery of Bulgarian voices